Чуваш ли…
как снегът се топи?
Плаче, и зимата изпраща.
Гласът му като стон сподавен,
заглъхва, и белотата изпраща.
Виждаш ли,
как реката пълноводна -
разярена и побесняла
излиза от своето корито,
събудена от летаргичния си сън?
Чуваш ли
този стон на майката Земя -
споделен от нашето дихание?
Стон на дните побелели -
отминаващи със зимата сурова