” Винаги съм предпочитал лудостта на страстите
пред мъдростта на безразличието.”
Анатол Франс
Прибрах се с приповдигнато настроение. Емоционално бях достатъчно възбуден, а това не ми даваше покой. Чувствах, че ще изригна като вулкан.
Изпитвах желанието да се хвърля на кревата, да принтворя очи, и мислите ми като гълъби да полетят към нея – любовта на сърцето ми. А тя беше далеко.
За сега я прегръщах със желанието и съня си. Умирах да я консумирам.
Правих го всеки миг – секунда. Тя не излизаше от съзнанието ми.
Бе притисната до мен, а усмивката енигматична, и пленяваше цялата ми същност. Голото й тяло изразяваше величието и красотата на Афродита. Нежната й кадифена кожа напомняше на шоколадов сладолед, който с удоволствие бих изконсумирал с неистово желание.
Заоблените форми – сочни като неизядени ябълки, предизвикваха апетита ми. Очите като на кошута, ме съзираха като отдалечени звезди. Всяка нейна част разпалваше желанията ми – копнежа за допира, и момента на екстаза.
Тя легна върху мен, и направихме това което трябваше.
Обичах те, но теб те нямаше!
Форуми
