Българска Култура?

1. Увод

Единствената цел на тази работа е да представи и популяризира една неправителствена и непартийна организация, основана изцяло върху частна инициатива, чиято дейност в ролята на културна институция е много по-ефективна от дейността на множество държавни такива. Авторът се надява информацията да обърне внимание на официалните институции върху съществуването на “Прабългарска школа по оцеляване Бага – Тур” от Стара Загора, както и да предизвика интереса на тези, които биха съдействали за разширяване на нейната дейност с финансови или други средства.

Известно е, че липсва цялостна официална концепция за представянето на лицето на България пред Европа и света. Според ратифицираната от България Конвенция за опазване и насърчаване на многобразието от форми на културно изразяване, страната ни се задължава да подпомага подобни инициативи[1]. От друга страна стои въпроса редно ли е подобни инициативи да стават единствено чрез натиск отвън… Какво обаче са прави по въпроса, що се отнася до организации като “Багатур”? Почти нищо, за съжаление.

Със сигурност немалко училища биха завидели на ентусиазма, усърдието и последователността на малките ученици от школата “Багатур”. Както ще се види по-долу, програмата за обучение в школата е единствена по рода си в страната, а в същото време едва ли може да се посочи “по-българско” формирование, с изключение, разбира се на читалищата, но те предлагат стационарно обучение, разделено по интереси, докато в “Багатур” децата получават както комплексни знания, така и сериозна физическа подготовка.

Непознаването на собствената история от най- младите поколения води до формирането на едно общество без самочувствие и без лице, което то да може да покаже пред света. Много деца днес не познават историята, а без да знаеш откъде произлизаш, не можеш да имаш самочувствие. Никой днес не знае, че китайският календар всъщност е български, а много исторически източници доказват, че той е взет от “варварските” народи, живели покрай Китай. Сложносъставните лъкове на прародителите ни днес се наричат “маджарски”, а южните ни съседи се опитват да си присвоят киселото мляко, наричайки го “гръцко”. Могат да се дадат много примери, разбира се, въпросът е какво правим ние, българите, за да защитим достиженията си. Това трябва да се превърне в приоритетна задача за културните ни институции. Съединените щати например чрез изкуство, кино и медии пропагандират “великата” си, едва 200 годишна история. Когато обаче го правим ние, то е дамгосано с печата на “национализма”. “Всъщност национализмът не е нито страшна, нито грозна дума”, споделя в едно интервю основателят на “Багатур” д-р Райчо Гънчев. “Трябва да отново да я измием и да я поставим в своето знаме на развитие. Но ние трябва и строго да я разграничим от националшовинизма, който преследва агресия спрямо околни територии и нации.” [1] От страниците на “Труд” Гънчев призовава:”Нека да потърсим богатството, което все още носим в себе си”. [2]

2. За историята и дейността на школата

Багатур е организация, чиято цел е да възстанови ценностната система на старите българи и да я популяризира сред младежта. Школата съществува официално от 2000 година, но идеята за създаването и се ражда поне 5-6 години преди това. Лесоинженер по професия, Райчо Гънчев дълго търси заместител на младежките организации от типа на комсомолската и пионерската, които обаче не формално, а истински да привлекат вниманието на младите хора и да ги възпитат в дух на родолюбие. Идеята до голяма степен е взаимствана от американското скаутско движение, но системата следва родната ценностна система, като популяризира добродетелите и достойнствата на старите българи[2], техните методи на обучение и начин на живот, като по този начин се получава една уникална симбиоза между скаутските традиции и чисто нашенския читалищен почин. Вече седем години школата събира деца от от първи клас и нагоре, но не отказва прием и на младежи до 25 години. Дисциплините, изучавани там са няколко (ще се спрем по-подробно след малко) – физическа подготовка, родинознание, история, фолклор и култура. Децата придобиват бойни умения, с и без оръжия, знания за природата, умения за оцеляване в тежки условия. Играят се игри, припомнят се празници и обичаи. Понятие за цялостната теоретическа подготовка на обучаваните в школата представлява своего рода духовен праг. Първоначалното придобиване на знание е на базата на лекции, разговори, запознаване с историята и развитието на съответната дисциплина, предмет или занимание и е задължително за всички новопостъпили членове. Това включва:

• Уточняване на историческите корени за появата на българския етнос и държава.
• Тълкуване на духовната и религиозната изповедност на нацията в еволюцията на нейното развитие.
• Опознаване на културните и традиционни фолклорни творби и изяви, традиции и обичаи.
• Изучаване на традиционните български способи за терапия, билколечение и хранителен режим.
• Опознаване на законите за поведение на древните българи към околната среда, дивите животни, ползването и опазването им.
• Упражняване на старите български военно- приложни занимания и игри.
• Издирване на постиженията на всички бележити българи с принос към станата и световната цивилизация.

Гънчев с право твърди, че съвремието отнема на подрастващите досега им с природата, нормалното физическо натоварване и естиствения житейски ритъм. “Всичко днес е добре платено – и секти, и източни бойни изкуства, и наркотици, само и само да докопат децата ни”, казва той в друго интервю за вестник “Труд”. Така основането на школата дава алтернатива на много млади хора. Ето как се обосновават учредителите на тази инициатива:

“Насоките на търсене представляват цялост от опознаване на природата и нейните обективни, вселенски закони, а от там и на самите нас. Плацдармът на тази психотерапия на бъдещето е земята на Българите. Реалността на съвремието отнема на подрастващите досега с природата, нормалната физическа активност и здравия хранителен режим. Свидетели сме на духовна и демографска разруха, болести и лутанията на човешкия социум от най-крехка детска възраст. Изобилстват и злонамерени “благодетели” с непоправими последствия - дрога, нарушен денонощен ритъм, отнемане на мотивация за живот, агресивност, хомосексуализъм, сектантство. Модерният бум от психотерапевтични лечителства, школи и клубове не рядко е прикритие за скрит шовинизъм, заемащ все по-обширни територии у нас. Къде е изхода? Отговорът се крие в нас като Българи, същностното познание за природата и собственото ни духовно и културно историческо наследство. Невероятното разнообразие на форми и цветове, на компоненти и сезони по земите ни, хилядолетните превратности на историята и духовния заряд на десетки човешки общности вложен в нацията ни се кръстосват по уникален начин на Балканите. Това извежда от забвение житейската философия, бит и творчески дадености, традиции и обичаи, качества и еволюционно ниво на българите, и пробужда възможностите ни за интеграция със света”. [3]

Създателят на Багатур, Райчо Гънчев

3. Названието и символите

Названието, както и символите на школата са чисто български, грижливо подбирани и разработвани на базата на историческото наследство, завещано ни от прадедите ни. Произхода на названието е заимстван от древната българска терминология.

Багатурът е войскови командир, началник на войскова част – “бага“. Багатурътпредставлява кастата на воините. Може да се разглежда като синоним на “рицар”, “юнак”, ”самурай”. Обикновено това са феодали на военна служба, тежко въоръжени конници, които са овладели изкуството да воюват съвършено и са доказали това със своя начин на съществуване[3]. Нека проследим по-надолу разработката на емблемата на школата и обосновката за символите в нея така, както са представени в официалния сайт на клуба[4].

3.1 Знакът

Знакът на “Бага – тур”[5] е съвкупност от няколко символа, всеки от които съдържа многопосочни значения и сакрални константи. Основните символи в него са “АЗЪ”-ът от глаголическата азбука и знака на Тангра /Кана/. Чрез езика на символите, които нашите праотци са ни завещали, наред със свещенните български знаци е вложен и образният еквивалент на думата – “бранъ”.

Тълкувянието на създателите му е следното: “Знакът на Кана, т.е. на водача в материалния свят е въплатен в изявата на орловите криле - разперени в горна фаза при излитане. Седемте пера на всяко крило подсказват седемте езотерични стъпала на слизане на духа в материята от дясната страна на зрителя и седемте стъпала на изкачване от материята в духовния свят - лява страна. Огледалния образ и вложените константи в крилата, внушават предстоящо действие и сигурност”[6].

Знакът на Багатур

Присъствието на орловите крила в знака не е случайно, То е продиктувано от закъснялото ни признание към този изконно български символ, заложен в нашата митология, история и материална култура. Орелът е считан за символ и атрибут на върховните вселенски сили. Той изпращал на земята бури и мълнии, гръмотевици и хали.

Двете крила на свещеният орел в знака на “Бага - тур” присъства изнакът на водача - на Кана. Според Л. Димитров “Този български / “погански” / знак се среща тъй често в нашата страна, че с право може да се нарече условно български национален знак. В пределите на днешна България този знак е намерен 170 пъти в 9 вариант.”

Основното съдържание на знака е изцяло в духа на тълкуванието на д-р Кр.Миятев за “чашата”, издигната право нагоре в ръката на Мадарския конник…Хун-ну всякога скрепяли уговорените условия с жертвоприношение и клетва, при която принуждавали своите съдоговорители да пият от обща чаша примесено с кръв и вино…Обикновено за такива случаи те си служели с чаша, приготвена от черепа на някой убит неприятелски предводител”. Свещенният ключ преоткрит от Св. Константин - Кирил Философ, стои в основата на образуването на всички букви, цифри и невменни знаци от Свещенната Азбука на Българската Глаголица. за целта е изписана първата буква-послание, от глаголическата азбука, а именно “АЗЪ”.Бешевлиев го определя като магически
знак и “символ на Тангра”.

Символ на Тангра

Според някои автори значението на този първи буквен знак може да бъде разчетено и като “Азъ съм!”. Такова тълкувание обхваща цялостното еволюционно развите, същността и идеята за бъдещо развитие на българина. “Аз съм ” означава поемане на лична отговорност пред света, предизвикателство към трудностите и вяра във взетите решения.

В знака на “Бага-тур” е вплетен още един символ, идещ от дълбините на азиатското праотечеството на нашата космическа култура – древен йероглиф осъществяващ контакта със света на сенките и пораждащ обединение.

Талисманът

Талисманът се разполага вертикално в двете крила на орела, като по този начин оформя двете хасти, или двата помощника на Кана източния и западния.

В българския език съществува дума която адекватно отговаря на значението на този символ и тя е
талисман. Произхода на този талисман ни отпраща към учението на Лао дзъ. Сочен като мъдрец от Северозападните зони на Китай под името Бо-ян /?/ и допълнен от школите на Конфуций, в стремежа си за проникновение те постигнали преди ХХVI века невъзможното - с йероглифите си реално, на практика, да отварят бъдещето пред съзнанието на човека.

Те създали множество йероглифи, които нямат буквална стойност в писмеността, но според даоистите - тези знаци предпазват, или лекуват, било от болести, уроки, демони, или проклятия. Изписването на знака в символиката на школа “Бага-Тур” е специфично. Той е разработен с вертикална част като заострен кинжал. В горната си част има вписан малък триъгълник, който оформя клюна и лицето на орловия лик. Така “АЗЪ”-ът наподобява стремителния полет на издигащ се нагоре орел, или заплашително надвиснал над недеброжелателите кинжал с кръстна дръжка.

Посоченият талисман в разширен вариант се вписва в контурите на един усложнен мотив, взаимстван от коронованата седем лъчева фибула ползвана от предците по нашите земи. Тя е сложно съчетание на редица символи- зооморфни, рунически и глаголически и е възприета в знаковата символика на организацията. От горе надолу в нея са вписани знакът на “АЗЪ”-а, огледалния образ на змийската мъдрост, както и на тотемния праообраз на елена, лъва и тангристкия знак. Възприет като символен знак в прабългарска школа за оцеляване “Бага-тур”, този знак е назован “Бранъ талисмана”.

Бранъ талисмана

3.2 Редът

Редът на устройство регламентира организацоната структурана школата, взаимствана от древната теократична система в администрацията и войската на нашите предци, и адаптирана в съвременния свят на клубен принцип. Съответния клуб е териториална единица без ограничение във числеността. Същият е изграден от т.нар. “баги” – групи от седем обучавани и един водач – “багир”. Инструкторите по отделните дисциплини носят названието “батир” и съответното звание за степента която притежават. Валиден е принципа на единоначалието.

Доказаните бойни и държавнически успехи на старите българи са били плод освен на тяхната прозорливост и справедлив ред, но и на желязна дисциплина. Този факт прави силно впечатление на всички древни хронисти.

Това е белег за справедливост, доверие и откровеност между водачи и предвождани. Равенството в несгодите, рискът при откритите схватки, щедростта при подялба на имуществото са пораждали уважение и търпимост във взаимоотношенията. Интересното е, че освен жестоката безпрекословност на Кана и боилите, дисциплината е представлявала и вътрешен стремеж към ред и изпълнителност у всеки един член на обществото.

Отклоненията се наказвали жестоко без разлика за сан, роднинство и приятелски връзки. Част от тези принципи са взаимствани при формиране принципите на йерархията и взаимоотношенията в школа “Бага- тур”:

уважение към знаците, символите и реда в школата

? принципа на единоначалието - най-старшия по звание разпорежда за изпълнениена поставените задачи

? личният пример - най- старшия засвидетелствува способностите си, силата и авторитета си при определена ситуация.

***

4. Идейна платформа. Мисъл.

Мисълта за философскотоинтерпретиране и обяснение на идейната платформа е въз основа на българската историчност, национални, психологически и фактически особености, духовна еволюция и езотерика, празнично ритуална система,фолклорни икултурниотлики. Същото е проникнато както в организационната и методологическа структура, така и в подбора и практикуването на дисциплините. В синетзиран вид то се изявява в кодекса, клетвения текст, химнаипразнично-ритуалната система на школата.

Посланието към собствената личност, към околните и вселената е необходима формула за ангажиране същността и “АЗЪ”-а на постъпилите в школата. Ето защо възприетият текст е универсално творение на нашите деди, крепило българския дух в продължение на хилядолетия. Това е част от глаголическата ни азбука, актуализирана и доразработена от светите братя Кирил и Методий .

Помни буквите

В превод на съвременен изговор това послание може да се тълкува по следния начин:

“Помни буквите, учи се да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както вие хора вярно мислете - Той е нашата опора. Изричай словото с твърдост!”

В своето ежедневие, постъпилият в школата трябва да се стреми да спазва всички онези правила и норми на държание, които са крепили древната ценностна система на българите. В този смисъл скалата на българските добродетели е очертана от високото им духовно ниво, интелектуалната мощ, физическа целеуструменост, евелюционно достигнатите родолюбие, свобода и инициативност.

5. Словото

Из страниците на сайта на школа Багатур:

“Словото,претворено в дела, очертавадисциплините, които се преподават в школа Бага-Тур. В тях физическото натоварване се комбинира с придобиване на познания, като цялостната материя се базира на древна българска система. Обучението цели изграждането на подрастващите, които да опознаят собствените си сили и възможности, да се закалят психически и физически, и овладеят агресията. В атрактивен и спортно развлекателен стил се развиват качества, хармонизирани с вселенските закони. Това е път за възстановяване на древната ценностна система на българите. Основните раздели на обучение включват различни занимания, сред които се отличават най-вече онези, които ни родеят с българския корен”. [4]

Български корени

6. Заниманията

6.1 Природа

В тази дисциплина обучаваните се запознават най- вече практически с българската природа - флора, фауна, сезони, явления, следознание, взаимоотношения в екологическите вериги и т.н. Тези практики са обичайно на открито под формата на маршрути. Започва се от по-леки, аклиматизационни упражнения и се достига до високо специализирани действия – издебване, проследяване на терена, ориентиране, прикритие и т.н. Достигането до определена цел – откриване на следа, леговище, гнездо, наблюдение на птица и животно е триумф, след дълъг и упорит труд на сливане с околната природа и опознаване на законите и етиката, валидни за нейните еволюционни нива.

6.2 Оцеляване

Провокираното преодоляване на естествени препятствия в природата – трудни терени, планински реки, снежни преспи, скали и дървета, пещери и нощни походи, палене на огън, нощувка на терена и други са част от обучението в школата. Така се утвърждават качества, които градския човек дори и не подозира, че притежава. Издръжливост и планиране на силите, психическа устойчивост, воля, и закалка. Тук се изпробва и онзи подтик за другарство и себеотрицание, залегнали в ценностната система на древното общество.

Български Умения

6.3 Бойни умения

Обучението в овладяване на бойни умения и похвати върху

основата на източни и наши бойни традиции е един от основните раздели залегнали в програмата на Бага-Тур. Провокацията на този сблъсък с противника “очи в очи” е твърде силен шок за много голяма част отобучаваните. В сравнение с другите спортове, бойните изкуства изискват всеобхватна психофизическа изграденост на практикуващия. Противопоставянето срещу волята, амбициите, уменията и опита на противника в директен сблъсък има разтърсващо въздействие.

Само в такава реална обстановка стават съпоставими тактическото мислене, изобретателността и волята за оцеляване на сражаващите се. Днешният бум на интереса към бойните спортове и умения у нас е само генетически отглас от тези древни традиции, доказани в бойната история на българския народ. Пречупен през свободата и гъвкавостта на българина, той все повече изкристализира във възраждане на забравеното.

Коледуване

6.4 Фолклорни ритмики, ритуали и игри

В този раздел задължително се изучават специфичните фолклорни мотиви - танцови и хороводни и най-вече от към тяхната приложно – сакрална значимост за уеднаквяване на воинския дух, стъпковия подход и координацията при прилагане на бойните техники. Това от своя страна налага доброто усвояване от страна на обучаваните на бита и фолклора на българския народ, неговата празнична система и значението на ритуалите и обичаите в това направление.

езически ритуал “Жертва”

Естествено е за подрастващите да преминат през целия цикъл от запазени старинни игри и забавления на нашия народ, да ги овладеят и включат в състезателен план при своите тренировки. Това също допринася за изграждане на широка българска платформа в познанията за нашия народ и заниманията му.

***

6.5 Животни

Контакта с живите същества, които ни заобикалят в реалната обстановка на природата е нещо твърде рядко за подрастващите. Това е фактор, който пробужда неподозирани емоционални изяви и психически обрати, както и историческа връзка с корените на родовата памет. Благотворността от допира до могъщото оздравително биополе на коня не се изчерпва само с това. Безгласния диалог с животното, интуитивното предугаждане на следващи действия, формиране на взаимно доверие са
неща на които ни учат животните.

Самата езда, джигитовка и пътешествия с кон решават по естествен път редица проблеми на вестибуларния апарат, гръбначни увреждания, полови и урологични смущения. Всичко това се оказва неочаквано, спасително откритие за проблемите на урбанизирания гражданин.

6.6 Природолечение

В тази дисциплина се изучават животоспасяващи и помощни билки, суровоядство и глад, опознаване на гъби и плодове. Закаляване, медитативни и
дихателни техники, култивиране на волеви процеси и преодоляване на страха от болката, дори и от смъртта. Не на последно място цялостният комплекс цели култивирането на качества, като скромност, човечност и любов към околните и заобикалящия ни свят.

6.7 Оръжия

Днес в обезопасен вид много народи са съхранили своето самосъзнание на основата на запазени традиционни практики с древни оръжия като кунг-фу, кендо, фехтовка, стрелба с лък и т.н. В това отношение българите имат неизчерпаем арсенал от собствени древни оръжейни образци, станали за времето си категорични фактори за победи - извитата сабя, сложносъставния лък, бича и аркана, бойните гири и боздугана.

Това води към изучаване на традиции, етика на воинския кодекс, фактология и кавалерство и в крайна сметка до гордостта от националната принадлежност.

В този смисъл в школата се прилагат и похвати с оръжия от кон, което е висша форма на синхронизираност и концентрация, координация и психологическо равновесие. Естестветно до тези нива на работа могат да достигнат далеч не всички и едва след дълги години на обучение и практикуване. Това обаче е залог за нова световна спортна дисциплина - многобой, нямаща аналог в световната практика.

Всичко това, изучавано в един демонстрационен план като форми и движения без стълкновение и двубои, носи освен физическо изграждане и един дълбок смисъл. Опознаването на оръжията и овладяването им, изяществото на демонстрациите и тяхната аткрактивност водят и до едно дълбоко преосмисляне на собствената военна история.

Българка

Българин

7. Дейности и съвместни инициативи

Багатур провежда множество демонстрации из цялата страна, като и ежегодни детски лагери. Може би най-интересното събитие в календара на школата е годишния лагер в базата “Фанагория”, предоставена от историко-етнографския музей във Варна в рамките на националната кампания “Аз съм българче”. Комплексът Фанагория е като че ли най- подходящото място за провеждането на подобно събитие – той
представлява възстановка на прабългарски боен стан с изградени юрти, занаятчийски работилнички, конюшни. За първи път инициативата се провежда през 2006 година и е открита от министъра на образованието и науката Даниел Вълчев. Областната управа, в лицето на Петър Кандиларов също оказва съдействие.

Друго запомнящо се събитие е участието на школата в историческата възстановка на боевете за крепостта Шумен, проведени в чест на годишнината от смъртта на Владислав Варненчик. Мероприятието се проведе с международното участие на 165 бойци от България, Чехия, Унгария и Полша, а сюжетът представи превземането на крепостния град Шумен от от войските на полско-унгарския крал Владислав Ягело. Тук е мястото да отбележим, че ролевите игри набират все по-голяма популярност по света, а във връзка с това възстановките на древни битки на наша територия биха могли да привлекат множество посетители. Нещо повече, подобни събития не само ще привлекат финансови постъпления, но и ще популяризират България и ролята на средновековната бъллгарска държава в икономическия и
политическия живот на Европа, нещо, което на съвременните европейци все някак им убягва.

8. Заключение

Създаването на школата Багатур е продиктувано от повърхностното време, в което живеем. Не е редно българите да влизат в третото хилядолетие със сведени чела, с нерешителност и съмнение в собствените способности. Новото време ражда и нов тип институции. В последните десетилетия сме свикнали да наричаме с това име единствено мастити организации, забравяйки каква всъщност е тяхната изначална роля, а именно – да служат на нацията, като подпомагат, опазват и популяризират културното ни наследство.

Истината е, че писаната ни история е изличавана систематично – горена, крадена и изопачавана, перефразирана в услуга на политики и управляващи. Днес ние не знаем колко от томовете на Златния век гният в хранилища или са част от чужди частни колекции, колко книжнина и изгоряла в манастирите, заедно с книжовниците при верската инвазия на мюсулманството. Именно затова са похвални усилията, с които се възстановяват знанията за нашето минало.

Пак по тази причина създаването и популяризирането на неформални[7] организации и школи не само че не бива да си пренебрегва, то трябва да получи безусловната подкрепа на държавата. Оказва се, че подобни инициативи добиват по-широка популярност от тези на редица институции, финансирани от държавата. Тук не става въпрос за правото на съществуване на някаква си формация, тук иде реч за правото на децата ни да се свържат с корените си, да научат кои са, откъде идват и къде отиват, за да представят един ден пред света лицето на един древен народ, който с достиженията е допринесъл изключително много за развитието на цивилизацията такава, каквато е днес.

Цитирани източници

Всички използвани материали са публикувани в официалния сайт на школата: http://www.baga- tur.com

И още:

1. Тракия Труд, стр.4, 01 октомври 2002

2. Тракия Труд, стр.4, 08 декември 2000

3. Гънчев, Райчо, Прабългарска школа за оцеляване Багатур, 2005

4. Рубриката “Ехо от шаманския тъпан” на Багатур, телевизия Верея, Май 2006

Други източници:

1. Рубриката “Ехо от шаманския тъпан” на Багатур, телевизия Верея, Май 2006

2. в-к “Национална бизнес поща”, бр.42, 2006

3. в-к “Телеграф”, стр.13, 03 октомври 2006

4. в-к “Черно море”, 01 август, 2006

5. в-к “Национална бизнес поща”, бр.34, 2006

[1] По силата на член 29 от Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многобразието от форми но културно изразяване, в България тя влезе в сила на 18 март 2007 година. В национален план това означава, че в качеството си на страна по Конвенцията, българското правителство следва да изпълнява нейните разпоредби като усъвършенства съществуващия инструментариум (законодателство, институции, стратегии и др.) и/или създаде нови политики и мерки в няколко насоки, някои от които са:

• опазване
  и насърчаване на многообразието на културно изразяване
• даване
  възможност за разпространение и обмен на културни дейности, продукти и
  услуги
• осигуряване
  на финансова помощ с цел насърчаване на частни лица и организации,
  участващи в създаването на разнообразни форми на културно изразяване

[2] Терминът е използван като алтернатива на “прабългари”, тъй като авторът смята последния за неточен.

[3] Багатурите съставлявали гвардейската, елитна част на войската и нейния команден състав. Съгласно значението на БъГъ, като големец, велможа, боляр и приставката ТъРъ – вътрешен, Багатурът може да означава и вътрешен боляр, за разлика от БъГъ – ИНъ, където “ин” означава външен.

[4] http://www.baga- tur.com

[5] Приликата на емблемата на партия “Атака” с тази на Багатур е очевидна. Интересно е да се проследи как някои политически сили взаимстват авторски идеи, но впоследствие се оказва, че на тях не може да се разчита за някаква конкретна помощ или подкрепа…

[6] Оттук и натам използваните материали са предоствени в сайта на прабългарска школа по оцеляване “Багатур”.

[7] Именно неформални, в буквалния смисъл на тази дума, а не в този, който социалистическата власт навремето придаваше на това понятие.