Българска Култура?

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ И ТВОРЦИ НА ВСЕЛЕНИ В “ХРОНИКИТЕ НА АМБЪР” НА РОДЖЪР ЗЕЛАЗНИ
Кратък анализ и някои паралели в творчеството на други автори и различни митологии

“Историите са за битките между онези, които искат да контролират целия живот и тези, които предпочитат сами да направляват съдбата си. Историите са за война, за преследване и отмъщение, за спасявания, за доброто и злото, за пътешествия, за взаимотношенията между хората, за герои и злодеи и за всичко това, което прави фентъзито това, което е днес.”
Иън Ървайн

1. Увод

Предмет на този кратък анализ е вечната идея за паралелно съществуващите светове, за пътуването между тях и за творците, които са ги създали. Бих класирала поредицата “Хрониките на Амбър” на Роджър Зелезни в листа на най-четените произведения в жанра фентъзи, който заема огромен дял от издаваната литература. Всъщност това никак не е случайно. Вероятно причината е, че хората видяха, че научния и техническия прогрес на последния половин век не ги направи по-щастливи, медиите постоянно фокусират върху войните, бедствията, убийствата и другите ужасни неща в живота, а света е станал тъй комплексен, че никой не може да го разбере. Това накара хората мечтаят да избягат от всичко това в един по-различен свят, където героите срещат тъмни и отчайващи заплахи или се сблъскват с вътрешни конфликти и дилеми, но са способни да ги преодолеят със собствените си сили на кураж, благородство, чест, решителност и други хубави човешки качества.
Другата причина е, че фантастичните разкази са стари колкото света. Още от мига, в който човечеството е започнало да разказва истории, понятието фантазия вече е било налице. Това е стара, древна традиция, завещана ни още от преданията, шепнещи се край камината. Това е традицията на приказното, която ни запознава с вечни теми и сюжети като битката на мрака и светлината, възмъжаването и идещото с него опознаване на света…
Една от няколкото водещи линии в жанра е идеята за човека като творец на вселени и съществуването на паралелни светове. Някой би казал, че класическите фентъзи-сюжети, като например този за пътуване в различни измерения вече е клиширан, но този някой е човек, неуспял да усети магията на фентъзито. Именно със своите вечни истории то гарантира оригиналността на авторите, тъй като ги кара да се съсредоточават и да изпипват детайлите в своите книги, от които пък си личи почерка на големия автор.

2. Светът на Амбър

И така, как е устроен светът в “Амбър” на Зелазни? Водещата идея, върху която се гради и цялата структура на поредицата е, че съществува само един “истински” свят – Амбър, а всички останали светове са само негови “сенки” - отражения на неговата реалност, при това колкото по-отдалечени са те от “истинския” свят, толково повече тяхната реалност се различава от тази на Амбър. Наблюдават се деформации, промени, изменения във физичните им закони. Земята, такава каквато я познаваме, съществува като сянка на Амбър, но например барутът, произведен на Земята не може да се възпламени в Амбър. Логично, всеки обитател на Амбър има своите двойници на всяка една от “сенките”. Световете се проявяват с ефекта на концентрични кръгове, образувани в спокойна вода от падането на хвърлен камък. В известен смисъл, подобно на “Алиса в страната на чудесата”, Амбър е разширение на сънищата и мечтите.
Намирам идеята за “истинският” свят, на когото всички останали са само сенки, за особено оригинална, тъй като не се повтаря буквално нито в познатите митологии от древността, нито при някой от безбройните автори, пишещи на същата тематика.

2.1. Светът в старите митологии

В античните митологии, които с право могат да се нарекат подбудители на съвременното фентъзи, съществуват наистина паралелни светове, но те обикновено са само два – светът на хората и светът на Боговете. Светът на простосмъртните и Олимп, светът на хората и Асгард, като светът на Боговете понякога включва малки вариации – Богът на подземното царство владее свое измерение – светът на мъртвите.
За повече от два свята се споменава в учението на нагуалите, там магьосниците от тази линия пътуват до седем различни свята, при които отчетливо изпъква разбирането за отделни реалности, но те са по-скоро паралелни светове, а не сенки на един и същи свят.[1]

2.2. Светът на огледалата

При Луис Карол малката Алиса влиза в отледалната версия на своя свят, където обаче се оказва, че огледални изображения не съществуват и всичко е много по-различно от едно просто обърнато наопаки правило.[2]
В “черната” версия на Алиса – “Коралайн” на Нийл Геймън, един от класиците на британското фентъзи, огледалото е заместено от коридор, който води към друг апартамент в друга къща, досущ като тази на героинята. Но там нещата едва не завършват фатално за нея. Един огледален свят на ужасите.[3] Отново при Нийл Геймън, но в друг негов роман срещаме идеята за два свята, съществуващи по едно време, но в различни пространства.

2.3. Персоналните светове на Ф.Х.Фармър

При Филип Хосе Фармър това е идеята за “джобните” вселени, където всеки свят има своя създател, нещо като виртуална стая в кибер пространството, част от ролева игра. У Фармър създателите на свое собствено пространство – свят приличат на играчи, които с хъса на тийнейджъри се опитват да унищожат малката вселена на противника, ожесточено натискайки джойстика си. Техните светове са създадени с единствената цел да обслужват капризите на могъщи разумни същества. [4]

2.4. Дискът на Тери Пратчет

При Тери Пратчет пък Светът на Диска е едно жизнерадостно и шеговито намигане към вярванията на древните, че светът е плосък и се носи из вселената върху гърба на гигантска костенурка, стъпила от своя страна на гърбовете на четири слона. Блестяща сатира, безспорно, но Дискът е цялостен свят, въпреки, че се споменават няколко негови измерения – занданните измерения, обитавани от страховити “неща” и Пандемониум – градът на демоните.[5]

2.5. Интерпретациите на Холивуд

Странно създадени вселени има и в Холивудските продукции. В “Мъже в черно” например, агентите от службата за контрол на извънземните създават малка вселена в шкафче на летището, а впоследствие научават, че самите те са жители на свят, който за други светове е поместен в метална кантонерка…
В култовата вече трилогия “Матрицата” светът на хората не е нищо повече от бивша човешка реалност, окупирана и владяна през студения интелект на машините. Светове тук не са нито паралелни, нито сенки на основен свят, а представляват чисто и просто компютърни програми, взаимодействащи една с друга според принципите на кибернетиката.
Примери за паралелни светове могат да се привеждат до безкрайност, в това число и някои други произведения на Роджър Зелазни, но идеята за хвърляне на сенки присъства само в “Хрониките на Амбър” и с право може да се нарече негова запазена марка.

3. Творци на вселени

Творците на светове във въображението на homo sapiens заемат особено място. Като че ли те са и първите оформени персонажи в човешкото разбиране за битието, заемащи почетно място в различните митологии още от зората на времето. Боговете – един или много, неизменно присъстват в нашето собствено измерение до ден днешен. Логично, разбира се, веднъж докоснало се до проблемите на ексистенциализма, човечеството с присъщата си любознателност се пита кой тогава е създал света.
В “Хрониките на Амбър” творецът Дуоркин обаче няма нищо общо нито с всемогъщ олимпийски бог, нито със страховития Брама, въпреки, че притежава известна доза от лукавата изобретателност на Один. Дуоркин всъщност е гном, комуто са присъщи множество човешки слабости. Нещо повече, той дори не е бог, а по-скоро същество, малко по-дълголетно от останалите… Да се приписват човешки характеристики на боговете е стара традиция, разбира се, както и някое от децата ти да узурпира властта, заключвайки те на тайно място. Тук обаче има съществена разлика в мотивите за подобна постъпка. Оберон, синът на Дуоркин поема властта не от алчност, а от немай къде – баща му започва да полудява, което му пречи да поддържа баланса между силите но реда и хаоса. Бог, страдащ от Алцхаймер? Елегантна подигравка с определени институции, не ще и дума.

3.1. Създателите у Тери Пратчет

Тери Пратчет разработва същата идея в “Ерик”, без обаче да стига до подобни крайности. Творецът на света при Пратчет е добродушен, леко изкуфял дядка, който с еднакъв ентусиазъм майстори планети, сандвичи с яйце и кресон и от време на време се вайка за някой грешно поставен мегалит.[6]
Пак той развива идеята за направа на планети- светове по поръчка, какъвто е случаят със “Страта”, а в едно от първите си произведения, “Килимените хора” населва един обикновен килим с цяла миниатюрна цивилизация. Създателят на килима е Фрей, които отвреме навреме се опитва да унищожи творението си. Всъщност Фрей е най-обикновена прахосмукачка, но за микроскопичния свят, сгушен сред космите на килима, той е нещо като Брама – създател и разрушител. [7]

3.2. Създатели на собствен вътрешен свят

Паралел може да се направи и с хиндуиската теза за брахман, силата на съзиданието, която може да се ползва за добро или зло, в зависимост от практикуващия я. В хиндуизма се вярва в силата на медитацията, чрез която се добива специална сила и употребата на мантри (свещени молитви), които освобождават натрупаната енергия.

3.3. Повелителите на Фармър

Творците на вселени при Ф.Х. Фармър пък, освен че са смъртни, проявяват вече споменатата инфантилна слонност към разрушение и вмешателство в чуждите дела. Строежът на техните джобни вселени се дължи не на някакви специални лични качества, а на добре пазена древна технология, за изнамирането на която Повелителите нямат никакви заслуги.[8]

3.4. Сънят на белия цар

Луис Карол намеква за присъствието на творец на света по типично британски начин на поднасяне на информацията. Не се споменава кой точно извършва действията, но те са на лице, а информацията остава загадка за тези, които не умеят да четат между редовете. Всички ние сме част от съня на Белия цар, но ако един ден той се събуди, то какво ще остане от нашия свят? [9]

4. Дуализмът и равновесието

Хоасът и редът, дуалистичната природа на света (впрочем много добре поставена и в апокрифната богомилска книжнина) е отново базова тема за размисъл при всички общества, култури и религии. Много епични фентъзита са написани за битката между Доброто и Злото, тя представлява сърцевината на жанра по принцип. Публиката иска да вика за добрите герои и да ги види как побеждават. При Зелазни обаче, “пътуването през” е най-добрата част от историята, а финалът не би могъл да се нарече хепи енд. Конфликтът, разбира се е най-интересната част от всяко повествование.
Едно от нещата, които са почти задължителни за жанра фентъзи е образа на Мрачния Владетел - или Черния Лорд, в зависимост от превода - тази застрашителна фигура, която движи всички беди, струпващи се като облаци над главите на бедните герои. В света на Зелазни обаче това би прозвучало неубедително и наивно. В “Хрониките” нито върховния лорд на Хаос, нито кралят на Амбър биха били застигнати от подобно клише.
Крехкият баланс между тези две сили стои в основата на фабулата на романа. Амбър е създаден, когато Дуоркин го изтръгва от Хаос, но Хаос продължава да съществува като отделно царство, управляван от своите благородни родове. Нещо повече, в “Хрониките” царството на хаоса е много по- организирано, йерархията се спазва, войските и слугите на Хаос са дисциплинирани, а управниците – праволинейни и справедливи. Докато Амбър е гнездо на интриги и мини - войни, водени от децата на Оберон помежду им, в Хаос имат съставен план за действие, който неговите водачи привеждат в действие с непреклонността и упоритостта на данъчни чиновници в момента, в който нарушаването на баланса между силите им позволява това. Налице е обърнатата наопаки представа за силите на Реда и Хаоса, като самато име на Хаос се превръща в оскиморон с хода на повествованието. Управляващите благородници в двете царства са кръвни роднини, а това на чисто визуално ниво напомня знака “Ин – Ян” – бяло петно в черната половина и черно в бялата. Войната започва.

4.1. Доброто и злото в епична битка

Темата е силно експлоатирана и затова могат да се приведат стотици примери. Възникването на идеята за двете противопоставящи се една на друга сили присъства още в Ригведа, където Индра, богът предводител на адитите се сражава с Вритра, великият дракон и главатар на данавите. Войната между Асите и ледените великани в Скандинавската митология или тази между Сет и Озирис в египетската – темата е рефрен във всеки разказ за сътворението. У Зелазни безспорно се долавя и ехо от средновековните истории за Артур, които се изправя срещу сина си Мордред.

4.2. Класическото Добро

Класическата нортумбрийска поема Беоулф, записана през VІІІ век разказва как най-великият войн на геатите влиза в битка със ужасното създание Грендел. Беоулф обаче не пие чая си с въпросното изчадие на ада, нито му се пада племеник, както стоят нещата в Амбър, затова пък Грендел изглежда като паленце в сравнение с облика на някои от обитателите на Хаос.

4.3. Класическото Зло

И тъй като обитателите на Амбър и Хаос са в непрекъснати преговори, игрички и интриги, не можем да не споменем и повествованието на Марлоу от елизабетинската епоха – класическия “Доктор Фаустус”.

4.4. Назад към древните религии

От съвременния период класическо фентъзи е “Война на реалности” на Филип Х. Дик. Тук древните Ормузд и Ариман властват над космическите сили, вкопчени в титанична битка. Бойното им поле е вселената, а битката им засяга самата тъкан на реалността по същия начин, по който войната между Амбър и Хаос обезобразява сенките една по една.[10]

5. Пътуването и отговорността

Пътуването между световете е стара човешка мечта. Принцовете и принцесите на Амбър и Хаос и техните странствания из сенките, както и възможността да регенерират части от телата си също имат аналози в множество произведения. Способностите им са възможни не защото са безсмъртни, а защото принадлежат към истинския свят, който създава отражения, но сам той не е такова.Така те разполагат с почти свръхчовешки възможности, а дълголетието им предоставя възможности за усъвършенстване на уменията. Те “променят” сенките със силата на мисълта си и по този начин пътуват в телата си от свят в свят. Отговорността им обаче е голяма – променяйки нещо в една от реалностите, те променят това и в следващите светове.

5.1. Равновесие

Старият принцип на Хермест Тристмегист – “Каквото е горе, това е и долу” е пояснен в детайли от историята за принцовете на Амбър. [11]

5.2. Отговорност

В друго известно фентъзи, “Операция Хаос” (за съжаление цтирам по памет и името на автора ми се губи) теорията е, че при вземането всяко наше решение се създава паралелен свят, в който е взето противоположното решение. Но паралелният свят съществува само дотогава, докогато и ти съществуваш в него. Това от своя страна поражда въпроса всички около теб истински ли са или са просто сенки на съзнанието ти. Всъщност това е простото определение за съдба и идеята е много истинска. Някои заклеймяват тази теория като прекрасна, романтична приказка за метафизици. Някои други я допълват, а трети демонстрират напълно различни виждания по този въпрос. Тази тема е била използвана в много сериали като например “До краен предел” и “Старгейт”.

5.3. Пътешествия във времето

В “Костите на Мерлин”, Фред Саберхаген чудесно свързва това, което се е случило преди и след Камелот с нашето собствено бъдеще през спиралните извивки на времето. Неговият Мерлин пътува през светове и сезони по същия начин, по който принцовете на Амбър си играят със своеобразните часови зони на сенките.[12]

6. Заключение

Очевидно вечните теми за съществуването на други светове, за тяхното създаване, за пътуването до тяхната реалност и за борбата за равновесие между силите няма да престане да вълнува човечеството до последния ден на Брама. От прекрасните светове на професор Толкин до майсторски сътворената “Землемория” на Урсула Легуин, от превърналите се в класика произведения на Робрт Е. Хауърд, Хорхе Луис Борхес, Луис Карол и Рей Бредбъри, фентъзи жанра остава любим на милиони читатели, които на спират да се питат “Кой сътвори света? Дали той е само един? Мога ли да достигна съседния?” Мимоходом ще споменем творчеството на Тери Гудкайнд, Робърт Джордан, Марион Зимър – Брадли, Робърт Силвърбърг, които преоткриват фантастичния роман като епическа поредица, а сътворените от тях светове приковават вниманието на читателя том след том. Поредицата “Хрониките на Амбър” е сред пионерите в това отношение, а Роджър Зелазни е всепризнат класик. Така се ражда още един свят в света, своебразна идея в идеята, където писателят се превръща в простосмъртен творец на светове, защото е казано “не е важен разказвачът, важна е историята”.

Цитирана литература:

1. Пътуване към Икстлан, Карлос Кастанеда
2. Алиса в огледалния свят, Луис Карол
3. Коралайн, Нийл Геймън
4. Частен космос, Филип Хосе Фармър
5. Цветът на магията, Тери Пратчет
6. Ерик, Тери Пратчет
7. Килименитe хора, Тери Пратчет
8. Последният удар, Филип Хосе Фармър
9. Алиса в страната на чудесата, Луис Карол
10. Война на реалности, Филип Х. Дик
11. Арканите на таро, сборник
12. Костите на Мерлин, Фред Саберхаген

Библиография:

ЗЕЛАЗНИ, Роджър. Хрониките на Амбър [фантастичен роман] : в 10 т.
Т.1. Деветте принца на Амбър .- 192 стр.
Т.2. Оръжията на Авалон .- 202 стр.
Т.3. Знакът на еднорога .- 186 стр.
Т.4. Ръката на Оберон .- 200 стр.
Т.5 Войната на Хаоса .- 150 стр.
Т.6. Козовете на съдбата .- 190 стр.
Т.7. Кръвта на Амбър .- 214 стр.
Т.8. Знакът на Хаоса .- 201 стр.
Т.9. Рицар на сенките .- 210 стр.
Т.10. Принц на хаоса .- 208 стр. – София: Бард, 1994 -1995 г.

ZELAZNY, Roger
Lord Demon: Novel/ Roger Zelazny. – 2 ed. - Avon books inc., 1999
. – 287 pp; 21 cm
ISBN 954-585-104-X